Забелязвам много парадокси в този свят напоследък.
Най-големия обаче е как хората се опитват да променят състоянието на
обкръжаващия ги свят, като буквално „почесват” последствията, а причините дори
не забелязват. И не случайно използвам този глагол, понеже точно това се прави,
буквално „почесваме” засърбялото ни място, обвиняваме за сърбежа „пъпката”, а
това че примерно ние сме направили така, че да я имаме тази пъпка въобще не
отчитаме като факт.
Ние и само ние сме хората, от който зависи дали ще вървим напред
или ще тънем в духовната, а оттам и физическа нищета.
Драги ми съземляни, спрете да сочите с показалеца разни
политици, бизнесмени и така нататък, понеже докато показалеца ви е насочен към
някой друг всички останали пръсти сочат вас и това не е случайно.
Ние сме почвата, която отглежда плевелите, които след като
добре захраним с нашите слабости и пороци стават наши управници. Има и друг вариант обаче. Ако облагородим
почвата и захраним растенията с по-високо морални принципи, като любов,
състрадание, единство, безкористност и така нататък то резултата ще е съвсем
различен, както вече се досещате.
Досега в цялата човешка история всички
революции и политико-социални промени от този мащаб са водели до същото
състояние на обществото като от преди революцията, но при други обстоятелства.
Не казвам, че нямат
смисъл. Напротив! Щом Бог ги е позволил, то те имат своето място и значение в
развитието ни. Промените в качеството на живота обаче не идват от революцията
на улицата, а от тази в сърцето и идват тогава, когато човек разбере потенциала
си като дете на Бог, което е създадено по Негов образ и подобие. А щом е така,
ние сме длъжни да развием неговите качества в нас самите. Трябва ежедневно да
развиваме в себе си съзнанието за Бога, съзнание за любов, справедливост,
съчувствие и мъдрост.
Как да очакваме честност, съчувствие и загриженост от нашите
управници, когато ние не ги имаме като качества на нашите души?
Ние сме забравили същността си на Божии деца и сме
изоставили Баща си. Дали ще го възприемете като личност, светла сила или набор от
морални и нравствени ценности, няма значение. Съвременното ни общество има
огромна нужда от Него и качествата, които възпитава Той у нас. Бог обаче няма
да се обърне към нас, докато ние не се обърнем към Него, понеже все пак ни е
дал право на свободен избор. Е значи от нас зависи...
Имам един апел към вас!
Нека всички просто да бъдем ХОРА в истинския смисъл на думата! Когато
всеки един от нас по отделно вземе в ръце собственото си развитие като духовно
същество, определено ще заживеем в една райска реалност и това ще е така
нужната ни революция, която единствено може да се постигне с еволюция!
АКО СТАТИЯТА ВИ Е ХАРЕСАЛА И ВИ Е БИЛА ОТ ПОЛЗА, ПОМОГНЕТЕ НИ ДА Я ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ, КАТО Я СПОДЕЛИТЕ С БУТОНИТЕ ПОД НЕЯ, ЗА ДА ПОМОГНЕ И НА ДРУГИ В ТЯХНОТО ТЪРСЕНЕ!
0 коментара:
Публикуване на коментар