Тъкмо привърших със задачите из градината, които бяха
планувани за днес и сядам пред компютъра, за да споделя с вас мъдростта, с
която природата ми се отплати днес за свършената работа с Майката Земя.
Та обръщам си аз с лопатата днес, ама пръстта, влажна и
лепкава – чернозем и то добре подгизнал от дъждовете напоследък. Копая аз, но
пръстта постоянно полепва по лопатата и се налага на 4-5 копки да я чистя. За
целта използвах една малка брадвичка. По средата на заплануваната работа, вече
достатъчно изморен, след поредното почистване на правата лопата без да обърна
внимание къде хвърлям брадвичката, след като съм я използвал, се оказа, че
неволно съм я метнал с едната й част върху здравеца, с което съм наранил едно
от листенцата му.
А знаете ли, какъв беше първия признак, заради които се
огледах и разбрах какво се е случило?
-Това беше прекрасният аромат на здравец, който се разнасяше
на около метър и половина от растението, приятно стимулирайки обонянието ми и
провокирайки в съзнанието ми красиви спомени за летните безгрижни дни от моето
детство, прекарани в двора на родната ми къща в Поморие, където здравеца бе
навсякъде. Това моментално стопли сърцето ми. В този момент си помислих, Боже,
аз нараних това растение, а то в замяна на това стопли сърцето ми. То не само
ми бе простило, а дори ме благослови, като ме дари с няколко мига на детска безметежност
и хармония.
Благодарност изпълни сърцето ми!
Сетих се и за една мисъл на Марк Твен за прошката, която
гласеше горе-долу следното: „Прошката, това е аромата на теменужката, върху
подметката на обувката, която я е стъпкала” .
Та се замислих днес, в природата има толкова много мъдрост,
която само чака да бъде забелязана, разбрана и приложена. Принципите на
човешките взаимоотношения не ги определя никой друг, а Бог, който ни ги е представил
много интелигентно чрез неговото творение – природата. Природата за мен е
начинът на Бог да ни преподава, чрез личен пример. Природата – това е Бог в
действие и колкото повече внимание обърнем на принципите, които сам Той е
заложил в нея и как те комуникират с нашите емоции и чувства толкова по-скоро
ще се научим на ЧОВЕЧНОСТ.
Днес на мен ми бе преподаден практически урок по прошка и
благодарност, чрез едно растение.
В случая аз успях да го забележа и разбера. Сега от мен се
очаква и да го приложа, което съзнавам, че не е най лесното нещо.
Няма да се впускам в подробности относно прошката, благодарността и други важни ЧОВЕШКИ
качества. За тях достатъчно са говорили светли личности като Христос, Учителя
Дънов и много други светли духовни водачи.
Исках просто да обърна внимание на това, че едно растение
може да има повече човечност и от човека и да провокирам размисли защо сме
стигнали до тук и какво можем да направим по въпроса.
Природата е всичко - наша майка, наш дом, средство за прехрана и наше
училище. Всичко ни е дадено на готово. Нека пазим нашата майка, да я уважаваме
и винаги да помним, че ако човек има желание може да намери цялата мъдрост на
света сред нейните творения.АКО СТАТИЯТА ВИ Е ХАРЕСАЛА И ВИ Е БИЛА ОТ ПОЛЗА, ПОМОГНЕТЕ НИ ДА Я ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ, КАТО Я СПОДЕЛИТЕ С БУТОНИТЕ ПОД НЕЯ, ЗА ДА ПОМОГНЕ И НА ДРУГИ В ТЯХНОТО ТЪРСЕНЕ!
0 коментара:
Публикуване на коментар