С тази статия продължавам темата за висшия Аз и целта на живота от миналия материал, като както обещах в него, сега
ще посоча и разясня начините чрез които можем да се свържем с висшата си
същност.
Нека преди това обаче, с няколко реда
да допълня представата за висшият Аз и нашата мисия. Твоят висш Аз, това е
твоята оригинална, напълно автентична същност. Висшият ни Аз е древен, точно
колкото вселената, а може би и още повече. Той е безкрайно мъдра същност, чиято
проекция сме ние самите. Създаден е директно от божествения източник, не е
ограничен в текущата ни инкарнация и има достъп до цялата хронология на живота
ни, минало, настояще и бъдеще. Висшият ни Аз е източника на интуитивните ни
знания и напътствия. Той „съдържа” всичко, което ни е нужно, за да изпълним мисията си, това е нещото, за което той копнее, и причината за която сме
тук, сега на тази земя.
Както стана дума в миналата статия, цел номер едно на
живота ни е да се свържем с този източник на познание и мъдрост и посредством
него да изпълним нашето истинско, напълно автентично и неповторимо призвание.
На тази земя сме, за да осъзнаем себе
си, като духовни същества с уникални способности и таланти. Веднъж осъзнали го,
остава да приложим и впрегнем всичките си знания, таланти и способности в
служба на човечеството и Бог.
Текущата статия не е за хората, които
вече са на своя път, изпълнени с ентусиазъм, любов и благодарност към това с
което се занимават. Те вече са установили трайна връзка с висшата си същност и
са в процеса на изпълнение на мисията си.
За всички останали, намиращи се, все
още на пътя на търсещия призванието и смисъла на живота си, нека разгледаме
няколко начина за постигане на връзката с висшата ни същност.
Какво ни е нужно, за да успеем да се
докоснем и свържем с нашият висш Аз? Ще споделя няколко метода, като е добре те
всички да се практикуват паралелно и постоянно, за да имат максимален ефект.
Нужно ни е по-често да оставаме
насаме със себе си в тишина, наблюдавайки нашите мисли, емоции и чувства. Състоянието
тишина е най-близко до това на чистата потенциалност на всемира. Състояние на
връзка с висшия разум. Останем ли обаче сами, мислите ни като непослушни дечица
започват да подскачат насам – натам, а егото започва да мрънка: „Какво правиш,
защо се занимаваш сега с това, няма нужда, аз съм истинската ти същност, я дай
по-добре да се забавляваме с нещо и т.н.” Егото е нещо много хубаво и полезно,
но само докато то служи на нас в пълна хармония с висшия Аз. Премине ли
границата на служенето, нашата автентична същност губи контрол над живота. Така
стигаме до извода, че ни е нужно средство с което да преодолеем „играта” на
егото чрез смирението му. Ето защо аз намирам молитвата и по-точно нейната
искрена форма за най-добрата медитация. Като
казвам молитва, нямам предвид някоя точно определена формула, въпреки че
Учителя Беинса Дуно и Лечителя Петър Димков са дали много прекрасни такива,
които могат да се използват. За да има ефекта на смирението и искреността
обаче, можете да използвате за основа някоя известна вам молитва, като я
надстроите с ваши думи, така че да я усещате по-близка до сърцето си. Молитвата
трябва да отговаря на няколко критерия, за да бъде максимално пълноценна. Тя е
за засвидетелстване на благодарност, любов и смирение към божествената същност
на вселената, а не за искане на материални ценности. Веднъж възстановили изначалната
си връзка с източника и намерили се на пътя на мисията си, материалните блага
ще ви бъдат в изобилие. Засвидетелствайки благодарността, любовта и смирението си
пред Бог, ние показваме готовността си да бъдем ангажирани в служене към него
посредством автентичните таланти и способности, които притежава висшият ни Аз. При
достатъчна искреност, молитвата на едно по-високо ниво преминава в медитация, в
една стабилна връзка между нас и нашата божествена частица.
Друго нещо, което помага за свързването
с нашето автентично, оригинално Аз е внимателно и редовно да се вслушваме в
шепота на сърцето си, относно неговите желания, емоции и чувства. Много важно е
обаче да не ги бъркаме с тези на егото. Именно за това ще ни помага и медитацията,
да подобрим комуникацията със сърцето си. Чувствата и емоциите от сърцето са
канализирани от нашият висш Аз и са един вид напътствия, които ако следваме ще
излезем на главния път на нашата мисия. Когато
засвидетелстваме вниманието си към висшата ни същност, ще получим и внимание от
нея под формата на още по-стабилна връзка с нея и още по-качествена
комуникация. Пак повтарям да се внимава гласа на сърцето, респективно този на
висшата ни същност да не бъде бъркан с този на егото! Ето един съвет, за да
бъдат разграничени. Ако усетим, че сме намерили нашето призвание, нека попитаме
себе си, дали това ни занимание добавя стойност в живота на хората или въобще
има ли този потенциал да го направи. Ако отговора е не, значи ни предстои още търсене,
но това не означава да се откажем от нещата, които ни доставят удоволствие и
чувство за пълноценност в живота, а напротив. Това са маркерите водещи към
призванието ни. Просто трябва да потърсим още малко, явно сме на правилния път!
Още нещо, което доста помага за
доближаването до автентичната ни, изначална същност е един въпрос, който ако си
го задаваме и му отговаряме искрено всеки път, когато пред нас се изправи
избор, който трябва да направим би насочил живота ни в правилната посока. Ето
го и въпроса: „Как би постъпил моя висш Аз в тази ситуация, при тези условия,
какъв избор би направил Той според неговите ценности?”
Първо на чисто практическо ниво, избора
направен според условията на този въпрос облагородява в голяма степен начина ни
на живот, правейки го по-подходящо поле на изява на висшата ни същност.
И второ, живеейки според предполагаемите от нас
ценности на висшият ни Аз, такива като истина, състрадание, любов и мъдрост ние
малко по малко със всеки осъзнато направен избор Го въплътяваме в живота си и
така се свързваме с него.
И като едно последно напътствие е
съветът за чистота, както на физическо, така и на мисловно и емоционално ниво. Всяко
едно замърсяване, на някое от тези нива би могло да възпрепятства значително
енерго-информационния обмен, между нас и висшият ни Аз. Както духовният български колос Георги Изворски
съветва: чисти мисли, чисти чувства, чисти дела и чисти тела! Със сигурност
това е разковничето на пълноценният живот!
Желая ви успех в
постигането на висшата си същност и осъществяването на изначалния ви замисъл,
за това прекрасно приключение наречено живот!
АКО МАТЕРИАЛА ВИ Е
ХАРЕСАЛ, СПОДЕЛЕТЕ ГО, ЗА ДА ПОМОГНЕ И НА ДРУГИ ПО ПЪТЯ. БЛАГОДАРЯ ВИ!
0 коментара:
Публикуване на коментар