А представете си сега
този човек обвиняващ всичко и всеки, непоемайки никаква лична отговорност за
толкова дребни неща, да поеме отговорност са състоянието на живота който води...
Невъзможно, нали! А тази картинка е толкова често срещана в нашето ежедневие...
Винаги се намира
някой или нещо виновно за живота ни, за работата ни, за отношенията ни, за финансовото
ни състояние и пр., но причината никога не е в нас... Ама разбира се, че не е!
Ние сме жертви на системата, правителството, икономиката, културната деградация
и т.н.
Знаете ли какво става
всеки път когато обвиним някой или нещо за собственото си състояние, без
значение дали емоционално, физическо, финансово и т.н. - ние си даваме енергията. Точно така, направо
се отказваме от силата си. Заявяваме пред Бог и вселената, че ние нямаме
способността да се справим и, че сме дали силата отредена ни за това на
външните фактори, които по този начин още по-силно затягат хвата си около нас.
Вместо да вложим
енергията и времето си в действия за справяне с дадена ситуация, ние ги
прахосваме, оплаквайки се, оправдавайки се и обяснявайки се, кое и кой как ни
пречи да постигнем целите си.
Да, разбира се, не
винаги нещата зависят от нас, да кажем при инциденти като природните бедствия
например, но ние избираме с какви действия да отговорим на вече случилото се.
При такива ситуации
(да пази Бог от тях), нормалния човек ще започне да търси вината за случилото
се да кажем наводнение, я при метеоролозите, които не са съобщили навреме, я
при отговорните за паянтовата язовирна стена, причинила проблема и т.н., докато
проактивния човек, който е свикнал да поема отговорност ще предприеме действия
в посока на решаването на текущите проблеми. И така в един следващ момент
нормалният човек, несвикнал да поема отговорност все още ще е в бедствено
положение, докато проактивния, отговорен и действащ човек ще е решил текущите
си проблеми и ще помага на останалите.
Ето толкова е важно
поемането на отговорност!
Друга важна позитивна
страна на отговорния човек е, че той има по-добри взаимоотношения с останалите.
Как става това ли? Ами просто когато действа в екип винаги поема отговорност,
когато се наложи. Ако е сбъркал в нещо си признава и поема отговорността, а не
тръгва да търси причините в най-близко седящия до него, обвинявайки го
безпочвено и грубо. А ако към него се отнесат по груб начин, той пред себе си
поема отговорността как да отговори на такова насочено към него поведение, като
най-често избира да си спести енергията и най-осъзнато и спокойно да изложи
аргументите си. Тези черти на човека развил отговорността в себе си го правят
приятна и уравновесена личност, на която може да се разчита и е желана във
всяка компания. И това ако не е предпоставка за пълноценен живот... J
Всъщност проблема с
отговорността е много комплексен и решаването му изисква наистина големи дози
самодисциплина, честност, кураж и воля.
Ако се замислим
липсата на отговорност в много случаи се корени в нашето детство, когато всички
решения за нас се взимат от нашите родители. Те решават какво ще ядем, как ще
сме облечени, с кой ще си играем и с кой не и т.н. и т.н.
Това е съвсем
нормално, но проблема идва с това, че много родители продължават непоискано,
подтиквани от навика и прекалената си загриженост да дават съветите си и да налагат мнението си
над развиващата се личност и в по-късните години, когато се развива
самостоятелността на индивида. Така посредством множество фактори сред които и властническото
родителство плюс множеството забрани просто не позволяват на подрастващите да
изградят нужната самостоятелност при вземането на решенията, с което и личната
отговорност остава неразвита.
Това разбира се,
не е необратим процес и посредством практикуването на отговорност, малко по
малко всеки ден, чрез дисциплина, осъзнатост и самонаблюдения ние можем да я
тренираме и развием до пълния й потенциал. Избора е наш!
Няма начин да водим
успешен и пълноценен начин на живот, без да поемем лична отговорност за всеки
един избор, който правим ежедневно.
Относно физическото
ни и здравословно състояние, ние избираме, дали за два лева да си купим мазен
хамбургер с бели хлебчета, пържени картофи и мъртва плът или килограм свежи
плодове. Избора е наш и на никой друг!
За финансовото ни
състояние не е виновно правителството ни или кризата или мутрите, а сме
отговорни ние, затова че не сме
направили нужното, за да придобием способностите и знанията нужни ни за
изкарването на повече пари. Познавам достатъчно кадърни хора без връзки, които
в същите политически и икономически условия успяват и точка. Те не се оплакват
и не се обясняват, а действат. Те използват времето, което останалите използват
за самосъжаление и оправдание за саморазвитие и действие. Никой не ни е
виновен, че вместо да заделим 150 лева настрана този месец ги даваме за цигари.
Ето виждате ли докъде сме стигнали с безотговорността си. Даваме 150 лева за
цигари на месец, а после се оплакваме, че са ни скъпи лекарствата и храната...
Избора е твой и с него управляваш своето бъдеще.
Поемайки пълната отговорност
за състоянието на живота си, ние заявяваме пред
Вселената и Бог, че имаме силата, променяйки осъзнато изборите,
които правим всеки ден да променим и качеството на живота си.
Осъзнавайки силата на
личната отговорност и действайки според нея, ние поемаме руля на нашия кораб,
цепещ вълните на океана наречен Живот.
Е, капитане, руля е
твой! Ти избираш посоката. Попътен вятър!
АКО МАТЕРИАЛА ВИ Е ХАРЕСАЛ, СПОДЕЛЕТЕ ГО, ЗА ДА ПОМОГНЕ И НА ДРУГИ ПО ПЪТЯ. БЛАГОДАРЯ ВИ!
0 коментара:
Публикуване на коментар