В една монашеска обител
близо до Париж, пред юли 1973 г. Шрила Прабхупада разговаря с кардинал Жан
Даниело: „... Библията не казва: „Не убивай хора!” Тя казва в по-широк смисъл:
„Не убивай!” ...Защо тълкувате това така, както ви е изгодно?”
Шрила
Прабхупада: Исус Христос казва: „Не убивай!” Тогава
защо християните убиват животни?
Кардинал
Даниело: Несъмнено в християнството убиването е забранено, но ние вярваме, че
между живота на човека и на животните има разлика. Животът на човека е свещен,
защото човек е направен по подобие на Бога. Затова се забранява да се убиват
хора.
Шрила
Прабхупада: Но Библията не казва: „Не убивай хора!” Тя
каза в широк смисъл: „Не убивай!”
Кардинал
Даниело: На човека му е необходимо да убива животни, за да
има какво да яде.
Шрила
Прабхупада: Не. Човек може да яде зърнени храни,
зеленчуци, плодове и мляко.
Кардинал
Даниело: А месо не?
Шрила
Прабхупада: Не. За човешките същества е
предназначена вегетарианската храна. Тигърът не идва да яде плодовете ви.
Предписаната за него храна
е животинската
плът. А храната за човека са зеленчуците, плодовете, зърнените храни и млечните
продукти. Тогава как може да казвате, че убийството на животните не е грях?
Кардинал
Даниело: Вярвам, че това е въпрос на мотивиране. Ако убиването
на животно служи, за да се нахрани гладният, то е оправдано.
Шрила
Прабхупада: Но да вземем например кравата: ние пием
млякото й, следователно тя е нашата майка. Съгласен ли сте?
Кардинал
Даниело: Да, вярно е.
Шрила
Прабхупада: Така. Ако кравата е ваша майка, как
може да насърчавате убиването й? Вие вземате мляко от нея, а когато тя остарее
и не може да дава повече мляко, прерязвате гърлото й. Нима това е хуманно? В
Индия месоядците са съветвани да убиват някои низши животни, като кози, прасета
и дори биволи. Но убийството на крава е най-големият грях. Когато проповядваме
Кршна съзнание, ние молим хората изобщо да не ядат месо и моите ученици
стриктно следват този принцип. Но ако при някои обстоятелства се налага хората
да ядат месо, те трябва да ядат месо от по-низши животни. Не убивайте кравите.
Това е най-големият грях. А когато човек е грешен, не може да разбере Бога.
Най-важната задача на човека еда разбере Бога и да Го обича. Но ако си останете
грешен, никога няма да бъдетеспособен да разберете Бога – а и дума не може да
става да Го обичате.
Кардинал
Даниело: Според мен това не е най-важната точка. Най-важното
нещо е да обичаме Бога. Практическите заповеди могат да варират в различни
религии.
Шрила
Прабхупада: Добре,
в Библията практическата заповед на Бога е, че не може да убиваме. Следователно
убиването на крави е грях за вас.
Кардинал
Даниело: Бог казва на индийците, че убийството не е добро
нещо, а на евреите казва, че...
Шрила
Прабхупада: Не, не. Исус Христос учи: „Не убивай!”
Защо тълкувате това, както ви е изгодно?
Кардинал
Даниело: Но Исус позволява пасхално жертвоприношение на
агне.
Шрила
Прабхупада: Но той никога не е поддържал кланица.
Кардинал
Даниело: [Смее се.] Не, но той все пак е ядял месо.
Шрила
Прабхупада: Когато няма друга храна, човек може да
яде месо, за да не гладува. Това е друго нещо. Но най-греховно е постоянното поддържане на кланици само за да удовлетворявате
езика си. Всъщност не можете да имате човешка цивилизация, ако не спрете тази
жестока практика да поддържате на
кланиците. И макар че избиването
на животни понякога може да се налага, за да преживее човек, поне животното
майка, кравата, не трябва да се убива. Това е обикновено човешко приличие. В
движението за Кршна съзнание ние не позволяваме убиването на
никакви животни. Кршна
казва: патрам пушпам пхалам тойам йо ме бхактйа прайаччхати – „На Мен трябва да
Ми се поднасят с преданост зеленчуци, плодове, мляко и зърно.” [Бхагавад-гита
9.26] Ние приемаме остатъците от храната на Кршна (прасадам). Дърветата ни
дават различни плодове, но дърветата не биват унищожавани. Разбира се, едно
живо същество е храна на друго живо същество, но това не означава, че можеш да
убиеш майка си, за да се нахраниш. Кравите са беззащитни. Те ни дават мляко.
Вие вземате млякото им – и след това ги убивате в кланицата. Това е греховно.
Ученик:
Шрила Прабхупада, разрешаването на месоядството в християнството е основано на
възгледа, че по-низшите видове живот нямат душа както човешките същества.
Шрила
Прабхупада: Това е глупост. Преди всичко трябва да
разберем кое свидетелства за присъствието на душа в тялото. Тогава ще можем да разберем дали човешкото
същество има душа, а кравата няма. Какви са характерните черти на кравата и на
човека? Ако намерим разлика в отличителните им черти, ще можем да кажем, че в
животното няма душа. Но ако разберем, че животното и човешкото същество имат
еднакви черти, как бихме могли да кажем, че животното няма душа? Основните
характеристики са, че животното яде и вие ядете, животното спи и вие спите,
животното се съвокуплява
и вие се съвокуплявате,
животното се самозащитава и вие се самозащитавате. Къде е разликата?
Кардинал
Даниело: Ние допускаме, че животното може и да има същото биологично
съществуване, както човека, но в животното няма душа. Ние вярваме, че душата е
човешка душа.
Шрила
Прабхупада: Нашата Бхагавадв-гита
казва: сарва йонишу – „Душата съществува във всички биологични видове живот.”
Тялото е като костюм. Вие носите черни дрехи, аз съм облечен в шафранена дреха.
Но под дрехата ви се намира човешко същество и аз също съм човешко същество. Телата на
различните биологични видовеживот са точно като разните
видове дрехи. Има 8 400 000 биологични вида, или дрехи, но във всеки от тях има
духовна душа, неразделносвързана с Бога частица. Да предположим, че баща има
двама сина, които не са еднакво достойни.
Единият може да бъде върховен съдия, а другият – общ работник, но бащата смята
и двамата за свои синове. Той не прави разлика между тях, смятайки, че синът
съдия, е по-важен от сина работник. И ако синът съдия каже: „Скъпи татко,
другият ти син е безполезев. Нека да го заколя и да го изям”, – бащата би ли
позволил това?
Кардинал
Даниело: Не, разбира се. Но е трудно да приемем идеята, че
всеки живот е част от живота на Бога. Има огромна разлика между живота на
човека и животното.
Шрила
Прабхупада: Тази разлика се състои в степента на развитие на
съзнанието. В човешкото тяло има развито съзнание. Дори дървото има душа, но
съзнанието на дървото не е много развито. Когато отсечете дърво, то не се
съпротивлява. Всъщност то се съпротивлява, но в много малка степен. Един учен
на име Джагадиш Чандра Бос е изобретил апарат, който показва, че дърветата и растенията
чувстват болка, когато ги отсичат. Ние и сами можем да видим това – когато
убиват животното, то се съпротивлява, плаче, издава ужасни звуци. Така че това
е въпрос на степен на развитие на съзнанието. Но душата се намира вътре във всички
живи същества.
Кардинал
Даниело: Но от метафизична
гледна точка животът на човека е свещен. Човешките същества мислят на по-висша
платформа, отколкото животните.
Шрила
Прабхупада: Какво е тази по-висша платформа? Животното
яде, за да поддържа тялото си, и вие ядете, за да поддържате тялото си. Кравата
яде трева на полето, а човешкото същество яде месо от огромните кланици,
обзаведени със съвременна техника. Но това, че имате големи машини и ужасни
зрелища, а животното просто си пасе трева, не означава, че само във вашите тела
има душа, а в тялото на животните няма.
Кардинал
Даниело: Но само в човешките същества наистина откриваме метафизични
търсения на смисъла на живота.
Шрила
Прабхупада: Да. Сега така метафизично открийте защо
вярвате, че животното няма душа – това е метафизика. Ако мислите метафизично,
това е много добре. Но ако мислите като животно, тогава каква полза има от
метафизичните ви проучвания? Метафизично означава „над физичното”, с други
думи, „духовно”. В Бхагавад-гита Кршна казва: сарва йонишу каунтейа – „Във всяко
живо същество има душа.” Това е метафизично разбиране. Сега вие трябва да
приемете за метафизични или ученията на Кршна, или третокласното мнение на
някой глупак. Кое приемате?
Кардинал
Даниело: Но защо Бог е създал животни, които да ядат други
животни? Както изглежда, в творението има нещо грешно.
Шрила
Прабхупада: Това не е грешка. Богът е много милостив. Ако искате
да ядете животни, Той ще ви даде пълна възможност за това. Ще ви даде тяло на тигър
в следващия ви живот, така че ще можете да ядете месо съвсем безпрепятствено.
„Защо е нужно да поддържате кланици? Аз ще ви дам зъби и нокти на хищник. Яжте
сега!” Така че месоядците ги очаква такова наказание. Месоядците в следващия си
живот стават тигри, вълци, котки и кучета – за да получат по-добри възможности.
Из „НАУКАТА ЗА СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯТА“
Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада
АКО МАТЕРИАЛА ВИ Е ХАРЕСАЛ, СПОДЕЛЕТЕ ГО, ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ТЪРСЕЩИ. БЛАГОДАРЯ ВИ!
0 коментара:
Публикуване на коментар